Първата структура за спешна медицинска помощ е създадена през месец декември 1937 г. към Столична община като спасителна станция, която има за цел да оказва медицинска помощ на пострадали при инциденти на обществени и работни места. Станцията е разполагала с 1 санитарен автомобил и в нея са дежурели непрекъснато 2 лекари.
През 1947 г. и към Болница „Червен кръст“, днес наследена от УМБАЛСМ “ Н. И. Пирогов“, се създава специална служба за бърза медицинска помощ.
80 години по-късно системата за спешна медицинска помощ разполага с 350 мобилни спешни екипа на територията на цялата страна.
Системата включва мрежа от структури, покриващи територията на цялата страна и осигуряващи достъп до 30 минути до филиал за спешна медицинска помощ и до 60 минути до спешно отделение в лечебно заведение за болнична помощ.
Броят на работещите в системата е над 8 000 души в 2 основни категории – медицински специалисти (лекари, специалисти по здравни грижи) и немедицински специалисти (шофьори/парамедици).
Променила ли се е дейността на системата за спешна медицинска помощ 80 години по-късно, преценете сами:
(Списание „Сердика“ е издание на Софийската община излязло в 99 броя на в периода 1937–1952 г.)
„Санитарното отделение при Столичната община откри през месец декември 1937 г. новопостроената спасителна станция. Последната, чрез своите органи, си постави хуманната цел да дава първа медицинска помощ при всеки нещастен случай, станал на улицата, във фабрики и магазини или в някое обществено учреждение.
Големият град, какъвто е вече нашата столица, със своето усилено движение на трамваи, моторни и товарни коли, излага ежедневно гражданина на контузии и прегазвания, като пострадалите от тях се нуждаят от незабавна медицинска помощ. Преумореният от усиления темп на работата чиновник, търговец, работник получава не рядко на самото работно място кръвоизлияния из вътрешни органи, сърдечни кризи и мозъчни инсулти. Колко ценни живота може да спаси тогава една бърза и ефикасна бърза помощ! Колко често стават отравяния от недоброкачествени хранителни продукти и самоотравяния за самоубийство! При всички тези случаи шансът за спасяване живота е толкова по-голям, колкото по-рано бъде дадена медицинска помощ, колкото по-рано отровата бъде отстранена от организма.
Здравето е благо, то е ценност с огромна стойност за индивида и обществото. Всички останали блага, без крепко здраве, нямат стойност за притежателя им. Защо са парите на богатия, когато е обречен на бърза смърт, или да води жалко физическо съществуване?
Всяка религия издига в култ помощта към нуждаещия се ближен, самарянската помощ при нещастен случай. Всеки добър християнин, всеки добър гражданин помага на пострадалия, но, по непонятни причини, невинаги навреме и ефикасно.
Законът за народното здраве задължава всеки лекар да дава незабавно и безвъзмездно първа помощ, при нещастен случай. И това се прави. Обаче невинаги лекарят, ако бъде в момента при пострадалия, разполага с ония медикаменти и пособия, които са необходими за даване бърза и резултатна медицинска помощ. А всеки момент закъснение се заплаща често пъти с един ценен човешки живот.
Заради това първата медицинска помощ, за да бъде бърза и ефикасна, трябва да бъде организирана.
Спасителната станция на Столичната община се намира на ул. „Бенковски“ № 30 (ъгъла на ул. „Бенковски“ и ул. „Екзарх Йосиф“), в най-близко съседство със Столичната пожарна команда. Тя е специална постройка с партер и един етаж над него. В партера, освен чакалня, има лекарски кабинет и обширна превързочна с всички удобства за една неотложна малка операция. В превързочната стая, гдето ще бъдат докарвани пострадалите и нуждаещите се от първа помощ граждани, специален вход води за гаража на Столичната пожарна команда, гдето стои санитарна кола за първа помощ. Една стълба от хола-чакалня води за първия етаж, който има хол, две лекарски спални и една болнична стая, гдето пострадалите при нужда могат да останат, или бъдат пренесени вкъщи или лечебно заведение, ако това се наложи. В болничната стая е и леглото на дежурния фелдшер.
Санитарната кола разполага с носилки и всичко нужно за даване първа медицинска помощ: медикаменти, превързочни материали, шини и инструменти. Колата е готова всеки момент за потегляне.
При спасителната станция денонощно има лекарски персонал. През деня тя разполага с един хирург и един интернист.
Спасителната станция има за обект само нещастните случаи, като: наранявания, прегазвания, отравяния, изгубване съзнание и други, станали на улицата или някое обществено място. Не са обект на нейната дейност внезапните заболявания в частни къщи. За симулантите и пияниците, които ще усложняват и без това тежката мисия на станцията, последната ще се види принудена да вземе специални мерки.
Редът за повикване лекаря за даване първа помощ е следният: взема се телефон 2-52-36; достатъчно е да се каже само „Първа помощ“. Когато се обади спасителната станция, съобщава се името на пострадалите и главно – точния адрес (улица, номер, вход, етаж). Веднъж това съобщение взето, дежурният алармира персонала на станцията и колата потегля за местопроизшествието. На пострадалия се дава първа помощ на самото място. Ако няма удобства (произшествието е станало на улицата), пострадалият се поставя с нужната предпазливост на носилка и колата потегля с допустимата за състоянието му бързина. Пренася се или в спасителната станция, или, ако се наложи, в лечебно заведение. Още през време на транспорта лекарят се ориентира върху състоянието на пострадалия и му дава медицинска помощ.
За осигуряване една пълна и резултатна медицинска помощ, спасителната станция се намира в тясна връзка с лечебните заведения на столицата: Александровска болница, Първостепенна болница, Червен кръст, Клементинска болница. Последните на дежурства приемат по-тежко болните в своите хирургически и вътрешни отделения, като пазят там свободни легла за нещастни случаи.
В такава форма и организация Спасителната станция наподобява до голяма степен онази на град Виена, с тази разлика, че във Виена станцията е дело на благотворителност и не обременява с нищо бюджета на тамошната община.
Санитарното отделение на Столичната община, спасявайки чрез новата спасителна станция живота на много софийски граждани, ще оправдае многократно направените жертви.
В обобщение – Спасителната станция при Столичната община има назначение:
1. През всяко време на денонощието да дава бърза медицинска помощ при нещастни случаи и внезапни заболявания, станали на улицата, във фабрики, театри, събрания и пр.;
2. Да пренася тежко болни и душевно болни от домовете им или от гарата до лечебните заведения и обратно. Първата помощ се дава безплатно. Безплатно е и пренасянето на бедни болни, но за пренасянето на заможни болни се събира такса 150 лв.“
„Ден и нощ звъни телефонът на Бърза помощ. Печатарска машина отхапва пръстите на някой работник и, докато той смъртно бледен гледа как трепти окървавената плът, линейката лети на помощ. В някоя частна квартира откриват семейство, което се е отровило от въглища – пак бързата помощ на Спасителната станция ще дойде да спасява. На тротоара се подхлъзва старец и счупва крака си, работник пада от скеле на нова постройка, пръст затрупва работниците в някой изкоп – винаги първата помощ на Спасителната станция лети към нещастието. Дори граждани, които наглед са по-защитени от внезапни нещастия, много често се нуждаят от грижите на станцията. Търговци, чиновници, интелектуалци и различните служащи в безопасните кантори, и те не са гарантирани от нещастията: някое кръвоизлияние на вътрешните органи, сърдечна криза или мозъчен инсулт – и ето, че става нужда да се звъни на телефона на Спасителната станция.
Понякога обаче, по телефоните на станцията се водят разговори, твърде нервни от страна на гражданите. Ето, телефонът звъни и разтревожен глас пита:
– Спасителна станция ли? Моля ви се, елате бързо у дома.
– За какво се касае?
– Детето ми вдигна внезапна температура. Трябва да го отведете в някоя болница, докато не е станало късно.
– Това не е в нашите обязаности, господине. Ние даваме помощ само при нещастни случаи.
– Как! – гърми гласът на възмутения господин. – Нима ще оставите детето ми да издъхне?!
– Отнесете се до някоя пиаца за таксита и болното веднага ще бъде пренесено.
– Но това е бюрокрация! Защо не дойдете вие? Аз ще се оплача!
Това, разбира се, не е бюрокрация, а правилно разбиране на службата и нейните цели. Докато колата на станцията вози болното дете към клиниката – превоз, който може да се извърши от всяко свободно такси, някой премазан от трамвая гражданин напразно ще вижда в кървавите си халюцинации санитарната линейка и грижите на дежурния лекар. Гражданите трябва да имат достатъчно съзнание за голямата цел, която си е поставила станцията, и да не я обременяват с работи, които не влизат в нейните задачи. Всяко отклонение от главната цел може да има за последица погубения живот на някой столичен гражданин.“